Становище на НАСО РБ  относно ЗИД на ЗГР

Становище на НАСО РБ относно ЗИД на ЗГР

Във връзка със спешно запитване за становище по представения проект за ЗИД на ЗГР, НАСО РБ проведе блиц-кампания за проучване на мнението на секретарите на общини - членове на асоциацията, както и ръководители и експерти от общинските звена "ГРАО". По-долу прилагаме нашите предложения, съпроводени със съответните мнения, съображения, мотиви и проблемни въпроси, както следва:

1. По принцип, подкрепяме предложения ЗИД на ЗГР. Например, относно ограничаването на броя на адресните регистрации в едно жилище и това, че шест години след новия чл. 99а, се дава някакво определение на формулировката „лица, които обичайно могат да обитават съответното жилище” е добро. Като цяло колегите считат, че направените

предложения са уместни и навременни и ще доведат, до голяма степен, до облекчаване на работата на общините за качественото и бързо удовлетворяване на потребностите на гражданите, свързани с ГРАО-услугите.

2. Наред с това споделяме и няколко допълнителни конкретни предложения и корекции, както следва:

2.1. § 1.В чл. 92 се правят следните промени:

В ал. 9, изречение второ, след думите „органите по ал. 1 извършват“ се поставя запетая и се добавя текста: „съответно незабавно заличават“.

Мотиви:

ЗГР и Наредбата за функциониране на ЕСГР не регламентират понятието "заличаване на постоянен или настоящ адрес", напротив - всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация задължително има един постоянен и един настоящ адрес. Технологията на работа на общините с програмните продукти на ГРАО не позволява "заличаване", а единствено обработване на нов адрес при заявяване от лицето. В случай, че "заличаването" остане, то трябва да се дефинира.

Предложение: Недвусмислено изрично да бъде уточнено:

- Какво означава „заличаване“? Възстановява се предходната адресна регистрация ли?

- Кой извършва заличаването – органите по чл. 92, ал. 1 или ТЗ „ГРАО“?

- Как ще се извършва „заличаване”, предвид мотивите по-горе?

- Ако връщаме лицата „служебно” към предишната адресна регистрация, как ще се процедира със съгласието на предишния собственик?

- Ако лицето по предишен адрес е било наемател и е прекратило договорните отношения със собственика, как ще се процедира?

По чл. 92, ал. 8 и ал. 9.

Тази промяна задълбочава още повече проблема в тези населени места, където регистрираме снахи, зетьове и новородени, без представяне на документ за собственост от живеещ на този адрес, поради това, че имота е наследствен, съществува в имотните регистри на името на дядото или прадядото, но поради редица обективни причини нямат нотариален акт.

Предложение: Недвусмислено изрично да бъде уточнено:

- Сега ще трябва да ги заличаваме ли?

По чл. 92, ал. 9 и ал.10.

Досега комисията имаше само становище.

Предложение: Недвусмислено изрично да бъде уточнено:

- Къде е решението, с което комисията може да се произнася и какви са правомощията й?

- Това става с акт на кмета /т.е. на органите по ал.1/ и се издава при заявяване на адресна регистрация. Това означава ли че правим отказ от административна услуга?

- Когато е по сигнал, тогава как трябва да се постъпи - първо регистрираме, а после заличаваме ли?

2.2. § 2.В чл. 93 се създава нова ал. 4, като сегашния ал. 4, 5 и 6 стават съответно 5,6 и 7:

Ал. 4: „В случаите по предходната алинея, броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен адрес на адреса на едно жилище със съгласието на собственик на жилището, не може да надвишава двукратния  брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици или титуляри на вещно право на ползване. В случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които обичайно могат да обитават жилището.“

Мотиви по §2 и §4:

Изчисляването на броя на лицата, които могат да се регистрират е само при хипотезата на извършване на адресна регистрация, с представяне на документ за собственост, от който да е видна разгънатата площ на жилището. Но чл. 92 предвижда и други възможности - ал. 5 например.

Освен това, при адресни регистрации преди промените в ЗГР от 2011 г., при промяна на собствеността, при недобросъвестност от страна на гражданите, които на практика често не заявяват новите си адреси, органите по чл. 92, ал. 1 са изправени пред невъзможността да изпълнят разпоредбите на чл. 93, ал. 4 и чл. 99а или да нарушат правото на гражданите да заявят свободно ПА и НА при спазени изисквания на ЗГР от тяхна страна.

Предложение:

- Създаването на нова ал. 4 в чл. 93 следва да бъде включена в чл. 92, тъй като в него се третират условията за извършване на адресна регистрация въобще - както по постоянен адрес, така и по настоящ адрес. Новата алинея не би трябвало да въвежда по-строги изисквания за регистрация само на постоянен адрес, а да не засяга изискванията за регистрация по настоящ адрес, където има индикации за нередности.

- Какво се случва с адресно регистрираните лица преди влизане в сила на изискването за представяне на документ за собственост или съгласие на собственик? 

- Това означава ли, че при вече надвишаващ допустимия брой регистрирани лица на един адрес, следва да се отказва нова адресна регистрация дори на собственик и/или семейството му?

Алтернативно предложение:

- Да отпадне текста и предложението за създаване на ал. 4 в чл. 93, свързан с брой регистрирани лица на едно жилище.

Мотиви:

По принцип, съгласно ал. 1 от същия член, постоянен адрес е адресът на който лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а не е адресът, на който живее. Ако се приеме това предложение, много граждани ще имат проблеми с адресната си регистрация, поради факта, че документите им за самоличност ще станат невалидни. Това ще доведе до невъзможност да бъдат обслужвани от страна на различни държавни и общински институции, пред банкови институции, прием в болнично заведение и т.н.

Предлагаме да се създаде нова ал. 3 в чл. 93 със следния текст :

„Българските граждани, които са вписани в регистъра на населението на съответната община или район и не могат да посочат постоянен адрес по чл. 92, ал. 2, се регистрират на имот общинска собственост, определен с изрична заповед на кмета на общината или района.”

Във връзка с § 2, изречение трето и § 4, изречение второ:

Мотиви:

Как ще се определя родствената връзка на лицата при положение, че същите нямат сключени граждански бракове и децата им не са припознати от баща?

Предложение: Да се допълни текста, като се добави изречение, че „...жилището се обитава и от лица, живеещи във фактическо съпружеско съжителство”.

2.3. § 3.В чл. 99, се създава нова ал. 4 със следното съдържание, а досегашните алинеи 4, 5, 6 се преномерират съответно 5, 6, 7:

(4) Не се допуска регистриране на настоящ или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон. Ограничението по предходното изречение важи и когато се извършва пререгистрация от едно място за подслон в друго на територията на същата община.

Предложение: Недвусмислено изрично да бъде уточнено:

Какво следва след изтичане на срока от 4 месеца?

2.4. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 5. По смисъла на този закон „лица, които обичайно могат да обитават жилище“ е максималният брой лица, които могат да обитават дадено жилище, без да си създават съществени неудобства, изчислен по следния начин: разгънатата застроена площ на жилището, разделена на броя на обитателите му, като на едно лице се падат не по-малко от 15м/2 самостоятелна жилищна площ.

Предложение: Недвусмислено изрично да бъде уточнено:

- Определянето на допустимия брой лица може да се извърши само след представяне на документа за собственост /където е вписана разгърнатата застроена жилищна площ/, което противоречи на чл. 92, ал. 2, т. 3 и на ал. 5 от сега действащия ЗГР.

- Понятията „разгънатата застроена площ” на жилището и „самостоятелна жилищна площ”. Двете понятия не означават едно и също!

- За „жилищна площ” има различни определения в различни нормативни и поднормативни документи и, ако това понятие ще остава в ЗГР, следва да има препратка към приложимо определение.

- Въз основа на какъв документ ще се определя разгънатата площ на жилището при положение, че лицата не притежават документи за собственост?

2.5. По §7:

Предложение: Недвусмислено изрично да бъде уточнен казусът:

- Без волята на самите регистрирани лица да заявят друг адрес, собствениците не могат да изпълнят разпоредбата на този параграф!

2.6. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 8.След изтичането на срока по пар. 6, органите по чл. 92, ал. 1 извършват служебни проверки за съответствието на броя на лицата, регистрирали постоянен или настоящ адрес през последните 12 месеца жилищата на територията на общината (района), като регистрациите в нарушение на този закон се заличават служебно, а лицата се уведомяват за предприемане на съответните действия по Закона за българските лични документи.

Предложение: Недвусмислено изрично да бъде уточнено:

- Какво означава „служебно заличаване“? Възстановява се предходната адресна регистрация ли?

- Кой извършва заличаването – органите по чл. 92, ал. 1 или ТЗ „ГРАО“?

- При служебно заличаване на регистрациите къде ще отидат хората и на какъв адрес?

- Кой ще поеме разходите им за смяна на личните документи?

- На какъв адрес се уведомяват лицата?

- В § 8 първото изречение „...срока по § 6”. В § 6 няма указан срок! Т.е. § 8 да се чете: „след изтичане на срока по § 7”.

- Тук, съответно, пак стоят проблемите както при §2 и §4.

Допълнително предложение:

- Да се създаде нов § 9 със следния текст:

  „След  писмен сигнал от страна на собствениците за извършени адресни регистрации, за които те не са дали своето съгласие, органите по чл.92, ал.1 правят проверка на обстоятелствата и заличават служебно регистрациите без оглед на това кога са извършени, а лицата се уведомяват за предприетите действия.”

С професионална експертиза и отговорност,  членовете на НАСО РБ са готови да участват активно в процесите на изменение и допълнение на нормативните актове, свързани с по-ефективната работа на общинските администрации и по-добро обслужване на граждани и фирми.

Съставил:

Експертен екип на НАСО РБ

Редакция:

Васил Панчаров

Изпълнителен директор на НАСО РБ

Юни 2015 г.