ДО
Г-ЖА ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Възлагане на кметове на общини и кметства от частни съдебни изпълнители /ЧСИ/ и нотариуси да връчват съдебни книжа.

УВАЖАЕМА Г-ЖО ЗАХАРИЕВА,

Обръщам се към Вас в качеството ми на Председател на Управителния съвет /УС/ на Националната асоциация на секретарите на общини в Република България /НАСО РБ/

и по повод на множество сигнали от секретари на общини, в които се съобщава, че буквално са „затрупани“ с призовки и други книжа, изпратени им от ЧСИ по изпълнителни и граждански дела, за връчване по реда на чл. 42, ал. 1, изр. посл. от ГПК.

Вероятно по същия повод, преди повече от година и половина, г-жа Вергиния Мичева-Русева, Заместник-министър на правосъдието, е изразила становище по прилагането на цитирания законов текст в свое писмо изх. № 66-08-214 / 11.12.2015 г., изпратено до кметовете на общини чрез Националното сдружение на общините в РБ.

Неясно обаче е тълкуването, изразено в р. 1. „Кой може да иска от кметовете да връчват книжа”, т. 2, според което при висящи граждански дела органите на местната власт били длъжни да връчват и съобщения и книжа, които са им предоставени от ЧСИ и нотариуси.

За съжаление, в посочения документ липсва изобщо позиция относно задължението на кметовете на общини и кметства да връчват книжа, изпратени им от ЧСИ по образувани от тях изпълнителни дела.

След анализ на относимото законодателство – ГПК, ЗЧСИ, ЗННД и на разясненията, дадени в цитираното писмо, УС на НАСО РБ, на свое заседание от 25.08.2016 г., прие да изрази следното становище:

А. При образувани граждански дела пред българските съдилища:

Във всички случаи на висящи съдебни производства, компетентен орган, който постановява на кого и как да се връчат призовките и други съдебни книжа е съответния съд /съдия-докладчик/, арг. чл.42 от ГПК, чл.83 и сл. от Правилника за администрацията в съдилищата. Само когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството, т.е. нормата е бланкетна и предоставя една възможност, по преценка на съдията-докладчик, книжата да се изпратят чрез органите на местно самоуправление, без да се изключват вариантите за връчване по чл. 42, ал. 1, изр. първо, предл. второ и трето от ГПК, т.е. по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка.

Законът допуска една единствена хипотеза, при висящ съдебен спор книжата да се връчват от ЧСИ – чл. 42, ал. 2 от ГПК. За целта е необходимо обаче да са налице две предпоставки – първо, изрично искане от страна в процеса и второ – последващо разпореждане на съда връчването да се извършва от ЧСИ. Следователно, ЧСИ, по разпореждане на съда, придобива качеството на връчител, както, впрочем, е озаглавена и нормата на чл. 42 от ГПК. В това си качество, ЧСИ не може да превъзлага на кметовете на общини и кметства да извършват дейност по връчването, която му е вменена от съда, т.е. в хипотезата на чл. 42, ал. 2 от ГПК ЧСИ е приравнен по функции на служител от съда по смисъла на чл. 42, ал. 1, изр. първо, предл. първо от ГПК. В този случай, ЧСИ може да се ползва единствено от предоставеното му право по чл. 43 от ЗЧСИ да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.

Няма логика, а и очевидно не такава е логиката на законодателя, отразена в създадените норми на ГПК, съдът първо да възложи на ЧСИ да извърши връчването на книжата, а той от своя страна да превъзложи това на кметовете на общини и кметства, при положение, че съдът може директно, когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, да възложи това да стане чрез органите на местната власт.

Б. При образувани изпълнителни дела от ЧСИ:

Предвид изложеното по-горе, както и поради липсата на изрична законова регламентация, ЧСИ не може при никакви случаи да възлага на кметовете на общини и кметства връчването на книжа по „негови“ изпълнителни дела.

В заключение, налага се изводът, че за кметовете на общини и кметства възниква задължение за връчване на призовки и други съдебни книжа само и единствено в случаите, когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение и това е разпоредено от съдията-докладчик.

Ето защо, моля, уважаема г-жо министър, да обсъдите изразеното от НАСО РБ становище и съобразно предоставените Ви правомощия да актуализирате указанията, дадени с писмо изх. № 66-08-214 / 11.12.2015 г. на Заместник-министъра на правосъдието.

Надявам се, че по този начин ще се осигури законосъобразното функциониране и координация в отношенията между представителите на различните звена, упражняващи държавната власт.

В очакване на Вашия отговор и с надежда за бъдещо професионално сътрудничество, оставам,

С уважение,

София Янчева-Олева

Секретар на община Благоевград,

Председател на УС на НАСО РБ

Търси

Език

Facebook

SFbBox by website

logo title


sar
Logo IPPM 2018

Фирми - Партньори

 

lirex


 d bank


baltov