Общо е безпокойство в общините от наближаване на 01.11.2018 г., датата на която ще се премине изцяло към електронен обмен на документи между администрациите.

Секретарите на общини, като пряко отговорни за този процес, имат усещане, че няма да могат да се справят с реалните трудности, които ще възникнат.

Към 01.11.2018 г. се очаква да е налице технологична готовност за обмен на документи, като бъдат отстранени съществуващите към настоящия момент проблеми в обмена на документи между администрациите.

Това, което се идентифицира като най-голям проблем е, че към 01.11.2018 г. служителите в общините няма да са подготвени и следователно няма да могат да работят с постърилите „е-документи“. Документите ще пристигат по електронен път, ще се разпечатват, ще се обработват на хартия в общината, а накрая ще се сканират и „изпращат по електронен път”. Такава технология би била безсмислена.

Проблемът е, че дори опитни ръководители не си представят целия административен процес, без използване на хартия. Например, искрено е възмущението, че между администрациите се обменят сканирани хартиени документи с писмен подпис и печат. Вярното решение е да се използват документи изцяло в естествен формат (напр. word) и подписани с е-подпис на кмета или определено със заповед лице.

Истинският проблем е, че преди изпращането, тези документи трябва да бъдат създадени, редактирани и съгласувани изцяло като електронни документи от редовите служители. А те не са готови да го правят, не са обучени, нямат подходящ инструментариум. Не съществуват вътрешни правила за тези процедури.

Всички сме наясно, че не е лесно да се обучат 60-100 хил. служители и да се промени начинът им на мислене и работа да съхраняват и да обработват  информацията в цифров вид, а не на хартия. Това представлява процес, който би отнел значително време.

Всички служители трябва да се снабдят с е-подписи, и макар, че Наредбата за удостоверенията за електронен подпис в администрацията е приета преди десет години, то единици са тези, които разполагат с такъв и имат умения да работят с него.

Проблем е и различното терминологично и съдържателно тълкувание на „е-управление“, дали „е-уеб услуги“, дали системата RegIX или услугите, предоставяни по електронен път на гражданите, като останалото е „проблем на самите администрации” и не е част от електронното управление.

Формално мненията на Секретарите на общини могат да се разделят на няколко групи:

1. Критика към проекта RegIX, който не е дал обещания от авторите резултат.   Съвсем ясно е, че трябва друг подход, но за това са необходими много професионални усилия, което е извън компетентността на администратор от общинската администрация.

2. Критика към други елементи на е-управление, провеждано от ДАЕУ – особено в събирането на очевидно ненужни данни.

3. Поставяне на въпроси, чиито отговор е ясен, което показва недостатъчна подготвеност за промените, които предстоят.

4. Моделът на финансиране и технологичният модел на електронното управление (електронното правителство) е неправилен:

Финансират се изключително проекти на централната администрация. Дори и да се реализира някой проект на общинска администрация след това не могат да се отделят средства за поддържането на работата му.  Финансирането е изцяло хаотично, без да има някакъв положителен ефект.

Силна централизация на реализираните проекти, независимо каква е администрацията. Тези проекти се планират, възлагат се и се изпълняват на централно ниво, като вместо централната администрация да създава правила, по които системите да се разпространяват и внедряват, тя самата изпълнява проекти за създаване на такива системи.

5. Невъзможност за ресурсно обезпечаване на процесите по въвеждане на електронно управление – както експертно, поради липса на компетентни служители, така и финансово по отношение на материално осигуряване и възможностите за осигуряване на адекватни възнаграждения на служителите.

Търси

Език

Facebook

SFbBox by website

logo title


sar
Logo IPPM 2018

Фирми - Партньори

 

lirex


 d bank


baltov