Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги

Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги

Във връзка с публикуваната на 11.09.2020 г. на Портала за обществени консултации обществена консултация по Проект на Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, НАСО РБ е изразила следното становище и предложение: 

По отношение на Глава шеста, РЕГИСТРИ И СИСТЕМИ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ“, Раздел I. Информационна система за предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност от Проекта на Наредба, както и чл. 7г от ЗЕУ, който е основание за създаване на тази информационна система относно общините,

както и последващия Раздел I глава шеста, считаме, че са в противоречие със Закона за публичните финанси.

Законът за публичните финанси/ЗПФ/ определя ясно и категорично общинския съвет като единствен орган по приемане и отчитане на общинския бюджет. ЗПФ никъде не съдържа разпоредби, които да дават правомощия по предварително съгласуване на бюджетите от ДАЕУ.

Съгласно чл. 2 от Закона за публичните финанси с друг закон не може да се създава уредба на материята – предмет на този закон, която се отклонява от принципите и правилата, определени с него.

Описаните проблеми, които са основата на предложения проект, могат да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Материята, предвид своето естество, следва да бъде уредена в закон, а систематичното място на същата е в Закона за публичните финанси, който единствено може да регламентира отношения, свързани с бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси.

Респективно в Регистъра на информационните ресурси (РИР), визиран в чл. 63 от Проекта на Наредба се описват ресурси, закупени със средства от общински бюджети, гласувани по реда на Закона за публичните финанси, т.е. ДАЕУ не би следвало да има отношение към тях.

По отношение на РИР, практическият смисъл за ползването му от администрациите в този вид е съмнителен. Вместо да се записват ръчно данни в регистър, за ежедневната дейност на администрациите практически полезно и по-ефективно би било да се осигури те да разполагат със софтуерни лицензи за техническа инвентаризация на информационните активи, която да дава информация за състоянието им в реално време.

Преди приемане на подобни текстове би било удачно да се разгледат следните казуси, които към настоящият момент нямат своето нормативно решение:

- Общинският съвет задължава общинската администрация да извърши определен разход в сферата на ИТ, гласува бюджет, но ДАЕУ не го одобрява;

- Общината печели проектно финансиране за определена дейност в сферата на ИТ, но ДАЕУ не одобрява техническото задание или финансирането. В случай, че Общината не спази сроковете по изпълнението, подлежи ли на санкции от финансиращия орган?

- При излизане от експлоатация на техника вследствие повреда и ако не получи одобрение от ДАЕУ за разход за ремонт или закупуване на нов актив, как трябва да постъпи администрацията?

Относно разпоредбата на чл. 9 - 13 от Проекта на Наредба:

От една страна провежданата политика на централизиран контрол в сферата на електронното управление е в противоречие с визията, формулирана в Стратегията за децентрализация 2016-2025, която гласи „Властите на общинско и регионално ниво предоставят качествени публични услуги при активно включване на гражданите в управлението“. Централизираният бюджетен контрол противоречи на:

- Административната децентрализация, формулирана в Стратегическа цел 1 – Прехвърляне на правомощия и функции от централната към местната власт в основни сектори с нейните четири приоритета

Приоритет 1. Повишаване възможностите на местните власти за предоставяне на допълнителни общински услуги. Приоритет 2. Преобразуване на делегирани на общините услуги в местни. Приоритет 3. Създаване на условия за участие на общините в развитието на общинските образователни институции. Приоритет 4. Повишаване правомощията на кметствата и на директорите на общинските заведения.

От друга страна с посочената разпоредба се въвеждат задължения за общинските администрации, свързани с  предвиждането в общинските бюджет на средства за привеждането на общинските информационни ресурси в съответствие с нормите, изготвени от ДАЕУ.

При съществуващата централизирана политика и контрол, за да се избегне това противоречие, би следвало финансирането да се извършва от държавния, а не от общинските бюджети. Общинският съвет като орган, който приема общинския бюджет, може да допусне, че приоритет на местната общност, чиито интереси е избран да защитава, не са информационните технологии (което е и практика в повечето общини).

Считаме, че с оглед  определяне обхвата на задължените субекти, които следва да се включат в новата платформа на ДАЕУ,  включително и всички второстепенни разпоредители с бюджет, следва да се прецизира дефиницията на административен орган, който по смисъла на ЗЕУ е един, а съгласно легалното определение в АПК е с друго съдържание.

 ДР на АПК §1. § 1. По смисъла на този кодекс:

 1. (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги

ПЗР на ЗЕУ

§1. § 1. По смисъла на този закон:

1. "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.