Изпратено предложение на НАСО РБ до министър председателя на Република България, до министъра на финансите, до главния секретар на Министерски съвет:
С Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация се определят структурата на заплатата, условията и редът за определяне и изменение на заплатите на служителите в държавната администрация (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 80 и 103 от 2012 г., бр. 5 и 27 от 2013 г., бр. 5 и 50 от 2014 г., бр. 9 от 2015 г., бр. 1, 32, 36, 68, 76 и 103 от 2016 г., бр. 11, 44, 58 и 102 от 2017 г., бр. 107 от 2018 г., бр. 1, 5, 93 и 101 от 2019 г., бр. 9, 18, 66, 78, 93 и 103 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 25, 37, 55, 57, 60, 62 и 70 от 2022 г. и бр. 1, 81 и 87 от 2023 г.).
През 2012 г. в държавната администрация беше въведен нов модел на заплащане, чийто основен принцип е „заплащане според изпълнението“. Индивидуалният размер на основната заплата се определя по нива и степени в зависимост от нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит на служителя, а увеличението на възнаграждението е в съответствие с постигнатите резултати и проявените знания, умения и качества в работата. Периодични анализи на заплащането открояват някои проблеми, дължащи се в по-голямата си част не на недостатъци в принципите и логиката на модела, а на неправилното му прилагане при въвеждането или на по-късен етап. Един от проблемите е, че продължават да съществуват значителни разлики в заплащането на служителите за изпълнението на аналогични длъжности с еднакви отговорности. Квалифицирани служители с устойчиво високи оценки на изпълнението се оказват с „изоставащи“ заплати спрямо други служители, включително новоназначени. Този ефект се дължи от една страна на факта, че за периода от въвеждането на модела до настоящия момент в повечето администрации увеличения на заплатите въз основа на годишната оценка са правени предимно еднократно, а от друга страна на желанието на административните структури за привличане на кадри чрез мотивирането им с по-висок начален размер на основната заплата.
През 2019 г. и 2021 г. с изменения и допълнения на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация беше създадена правна възможност за еднократно коригиране на „изоставащите“ заплати във всички административни структури в рамките на разполагаемите разходи за персонал, но в някои администрации историческите насложилите се дисбаланси не бяха преодолени. Друг проблем е деформирането на матричната скала на заплатите, свързан с подхода за определяне на минимуми съобразно минималната работна заплата за страната, който се е наложил през годините от съображения за предотвратяване на евентуален негативен бюджетен ефект върху разходите за персонал в отделните администрации. Бяха направени и съществени промени в матрицата (четири вместо шест степени на основната заплата, определяне на нови минимални и максимални размери за всяко ниво и степен), но към момента минималните размери на заплатите в значителен брой нива и степени отново са изравнени. Това нарушава два от основополагащите принципи на заплащането – отчитане нивото на заеманата длъжност и определянето на степен на заплатата, съобразно притежаваната от служителя квалификация.
Съгласно Постановление № 193 от 12 октомври 2023 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, прието от Министерски съвет на Република България, считано от 1 януари 2024 г. минималната работна заплата става в размер на 933 лв. В § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на същия акт е предвидено единствено минималните размери на основните месечни заплати по нива и степени (Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 и в Приложение № 2 към чл. 4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация), които не достигат новия размер на минималната работна заплата за страната, определен от 1 януари 2024 г., да бъдат изменени до определения нов размер на минималната работна заплата.
Повишението с 19,6% в размера на минималната работна заплата, не е намерило отражение нито в останалите минимални основни месечни заплати по нива и степени, нито в техния максимален размер.
От въвеждането през 2012 г. на матричната скала на заплатите минималната работна заплата е увеличавана многократно. В случаите в които това не е свързано със съответна промяна в размерите на минималните заплати на всички нива и степени и промяна на максималния им размер, се получават изравнени минимални размери на значителен брой нива, както и диспропорция и доближаване на размера на възнагражденията в матрицата. Вследствие на това се нарушава принципа за отчитане нивото на заеманата длъжност и не е възможно справедливо диференциране при определянето на заплащането за различни длъжности.
За преодоляване на идентифицираните проблеми в модела на заплащане и неговото прилагане, от името на Националната асоциация на секретарите на общини в Република България - най-голямото професионално сдружение в сферата на местното самоуправление, предлагаме изменение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в частта на матрицата за заплатите на служителите в държавната администрация (Приложения № 1 към Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация), както следва:
1. Да се увеличат минималните и максималните размери на основните месечни заплати съобразно определения нов размер на минималната работна заплата, така че по-високите нива и степени да имат по-висок минимален и максимален размер на основната месечна заплата;
2. С цел премахване на дисбалансите в рамките на една и съща администрация и диспропорциите в заплащането, да се предвиди възможност за еднократно определяне на нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на отделни служители в рамките на разходите за персонал съгласно Закона за държавния бюджет за съответната година, в случай че индивидуалната основна месечна заплата на служителя е „изоставаща“ или създава на съответната администрация трудности при привличането и/или задържането на служители на такива длъжности. Еднократното определяне да се извършва преди увеличението въз основа на годишната оценка, като се отчитат кариерното развитие и годишните оценки на изпълнението на съответните длъжности.
Очакваните резултати от прилагането на предложените изменения в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация са: преодоляване в определена степен на деформацията в съотношенията между минималните и максималните основни месечни заплати за длъжностите, в резултат от увеличения размер на минималната месечна заплата за страната, правилно прилагане на принципа „заплащане според изпълнението“ и възможност за коригиране на нелогични различия в индивидуалните основни месечни заплати, което от своя страна ще доведе до намаляване на диспропорциите в заплащането на служители от една и съща администрация, както и по-добри възможности за привличане в държавната администрация на компетентни и мотивирани служители, включително млади хора.
Отделно от изложеното по-горе използваме възможността да отбележим необходимостта от промяна на стандарта за изчисляване на средствата за заплати по групи общини за минимално кадрово осигуряване на делегираната от държавата дейност „Общинска администрация”, към функция „Общи държавни служби”. Във връзка с политиката за устойчиво нарастване на доходите, следва да бъде извършено съответното увеличение на размерите на максималните коефициенти за съответните групи общини по „Таблица 1“ към РМС № 346/05.05.2023 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2024 г., като в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. бъдат предвидени и допълнителни средства, в размер съобразен с ръста на минималната работна заплата.
Надяваме се предложението ни да се приеме положително, като заявяваме готовността на Националната асоциация на секретарите на общини в Република България за съдействие и активно участие в процесите по усъвършенстване на модела на държавната служба, създаване на ясна и устойчива визия за развитие и укрепване на административния капацитет на държавните служители.