Изпратено становище от НАСО РБ до председателя на Народното събрание на Република България и до министъра на правосъдието:
Националната асоциация на секретарите на общини в Република България е първото професионално сдружение с нестопанска цел в областта на местното самоуправление и местната администрация и осъществява своята дейност повече от двадесет и шест години.
Основната ни мисия е да утвърждаваме и защитаваме интересите и позициите на секретарите на общини, като постигаме това чрез общи усилия и развиване на екипен подход. Нашата цел е да съдействаме за успешното справяне на секретарите на общини с техните отговорности и задължения, предоставяйки им необходимата подкрепа и ресурси.
Работим активно и паралелно в няколко направления:
- на първо място с готовност проучваме въпроси и казуси от членовете на нашата професионална общност и отговаряме с консултантски, експертни и други становища;
- разработваме и предоставяме на членовете ни различни документи, типови правила и процедури, пряко свързани с изпълнението на професионалните им задължения;
- организираме и насърчаваме комуникацията и споделянето на практики между членовете, така че бързо и ефективно всички да получават стойност от опита на другите;
- разработваме ефективни проекти, програми и обучения, в които споделяме със секретарите най-добрите и съвременни практики в областта на местното самоуправление, местната администрация, административното обслужване и електронното управление;
- организираме информационни и регионални срещи, дискусии и конференции по същите важни теми;
- сътрудничим си и с много други неправителствени организации и институции, които споделят целите на сдружението и могат да бъдат в подкрепа за развитието на професионалната ни общност;
- не на последно място, на база на опита ни, разработваме конкретни предложения до органите на държавната власт - законодателна, съдебна и изпълнителна, които допринасят за усъвършенстване на управлението на общинските администрации.
През м. март 2024 г. се обърнахме с писмо изх. №40/26.03.2024 г. към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в което изложихме установените от нас несъвършенства в нормативната уредба на настойничеството и попечителството, както и редица проблеми при нейното изпълнение и прилагане от общините.
Семейният кодекс определя кмета на общината като орган по настойничеството и попечителството, но често срещана практика е той да делегира тези свои правомощия на секретаря.
Фигурите на настойника и попечителя съществуват още от древен Рим, като форма на защита правата на тези лица, които не осъзнават свойството и значението на постъпките си или не знаят как да полагат грижи за себе си и за имуществото си.
Институтът на настойничеството и попечителството намира приложение в действащото българско законодателство спрямо определени категории лица, които поради възрастовата си незрялост или умствена недоразвитост, не могат сами да се грижат за себе си и се нуждаят от съдействие. Това е форма на държавна защита на личността, на правата и интересите на гражданите, които са недееспособни, а целите на института, са именно да се уредят и осигурят грижи за личността и имуществото на лицата.
На първо място следва да отбележим значителните затруднения, които срещаме по отношение подбора на лицата, които най-добре да се грижат за интересите на поставения под пълно/ограничено запрещение или малолетния/непълнолетния. В част от случаите роднините и близките отказват да бъдат назначени за настойници или попечители, а в друга част не е налице достатъчен брой от посочените в закона лица, които са дали съгласието си за включване в настойническия съвет.
По този начин не само няма възможност за избор на лица, които в действителност да полагат адекватна грижа за интересите и правата на поставения под пълно/ограничено запрещение или малолетния/непълнолетния, но на практика органа по настойничество и попечителство не може да изпълни в цялост вменените му задължения.
На следващо място липсват правни инструменти за ефективен контрол, които да гарантират защитата на тези лица.
Компетентността на органа по настойничество и попечителство и неговите правомощия се определят от постоянния адрес на поставения под настойничество или под попечителство, а едно от неговите задължения е поддържането на регистър, в който се вписват настойниците и попечителите. Регистърът, предвид „чувствителността“ на данните, които съдържа, не е публичен, не е предвидено да бъде единен и да има възможност за справка или извличане на информация на национално ниво.
Много чести са случаите, в които се променя адресна регистрация на поставения под настойничество или попечителство, например поради настаняване в институция за предоставяне на социални услуги. Семейният кодекс не предвижда нито уведомяване на органа по настойничество и попечителство, назначил предходния настойнически съвет или попечител, нито задължение за предоставяне на настойническото дело на новия орган. Не е решен въпросът и с вече издадени удостоверения.
Единствено водени от желанието си да защитим правата и имуществото на недееспособните лица, ние, секретарите на общини и райони се стараем да обменяме информация, но злоупотребите и недобросъвестните действия зачестяват. Правят се опити от лица, които вече нямат качеството на настойници или попечители, използвайки издадени актове на органи по настойничество и попечителство, които вече не са компетентни, да се теглят средства от банкови сметки на поставени под настойничество и попечителство. Рискът е най-голям при най-уязвимите лицата, които са поставени под пълно запрещение със съдебно решение.
Посочените по-горе примери са единствено, за да илюстрират някои от проблемите, които стоят пред нас, както и належащата нужда от ревизия на законодателството по отношение на настойничеството и попечителството. Считаме, че в приетия през 2009 г. Семеен кодекс не е отделено достатъчно внимание на този вид обществени отношения, на места липсва уредба или тя е непълна. Това от своя страна води не само до невъзможност пълноценно да осъществяваме правомощията си, но и до невъзможност да се постигне целта на закона - реална закрила на недееспособните.
В тази връзка с горепосоченото писмо, изпратено до Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Националната асоциация на секретарите на общини в Република България направи предложение относно добавяне на нова функционалност в Единна система за гражданска регистрация, поддържана от Главна дирекция „ГРАО“ на МРРБ съвместно с общинските администрации. Част от данните, които към настоящия момент се съдържат в електронния личен регистрационен картон на лицата са данни за вида на правното ограничение (ако лицето има такова): пълно запрещение, ограничено запрещение, лишен от родителски права, ограничени родителски права. Тези данни се обработват от длъжностни лица в общинската администрация по постоянен адрес на лицето чрез актуализационен документ "Съобщение за правни ограничения". Предложението ни беше при отразяване на правното ограничение, да се предвиди вписване и на актуалния акт на органа по настойничество и попечителство. Разбира се, това би било само временно решение, но на този етап до приемането на други гаранции и мерки, считаме, че би имало своето значение за намаляване на ситуациите на сериозен риск от необратимо увреждане и защита на интересите на малолетните и непълнолетните, както и на лицата, поставени по запрещение.
В отговор от Министерство на регионалното развитие и благоустройството ни уведомиха, че правните ограничения, съгласно чл. 25, т. 21 от Закона за гражданската регистрация, са измежду данните, които се съдържат в Електронните лични регистрационни картони на лицата. Същите се въвеждат въз основа на съдебно решение (чл. 27, т. 4 от Закона за гражданската регистрация), а не въз основа на административен акт, издаден от органа по настойничество и по попечителство. По тази причина в информационната система за гражданска регистрация данните от административния акт, с който се назначава настойник/попечител, не се съдържат. Настойничеството и попечителството са регламентирани в Семейния кодекс, поради което от Министерство на регионалното развитие и благоустройството считат, че нормативното регламентиране на единния регистър следва да бъде именно там.
Обръщаме се и към Вас, за да изложим установените в практиката ни през последните години проблеми, свързани както с назначаването на настойническите съвети и попечителите, така и с осъществяване на правомощията ни като цяло. Разчитаме да използвате подходящите механизми за стартиране на процедура по обсъждане на промени, както и предприемане на нормативни мерки за оптимизиране на административните процеси.
През 2018 г. на Портала за обществени консултации беше публикуван проект на структура на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, в който се въвеждаха нови за българското законодателство институти. За съжаление до този момент нямаме информация за напредъка по замяната на режимите за заместващо вземане на решения - пълно и ограничено запрещение, с режим на подкрепено вземане на решения.
Настояваме да се търси решение в тази насока, дори и да не бъде възприет посоченият от нас вариант и форма. От своя страна заявяваме готовността на Националната асоциация на секретарите на общини в Република България за съдействие и активно участие в процесите по усъвършенстване на законодателството в областта на настойничеството и попечителството.
Оставаме в очакване на Вашия отговор и се надяваме, след извършване на предварителна оценка на въздействието и провеждане на обществено обсъждане, да бъдат внесени проекти за изменение и допълнение на съответните нормативни актове, които в най-близко бъдеще да бъдат приети от Народното събрание на Република България.